Дамбалъ
Тук ще откриете още информация за Дамбалъ
Името на масива идва от турски език „дамла – капка”. Студената вода на Дамбалъ извира и се стича от самата скала. Красивата чешма сякаш придава допълнителна красота на това свещено място. Всички вярват, че на 5-ти срещу 6-ти май Гергьовден /Хъдърлез/ небето се отваря, дъбовата гора тайнствено зашумява и бистрата вода става жива, лековита. От полунощ до изгрева на слънцето чудодейната вода на Дамбалъ е последна надежда и очаквано чудо за хиляди хора, дошли от различни части на страната и съседни държави. Родители потапят децата си в малкия басейн край двуетажната чешма. В местността Дамбалъ много хора си наливат вода направо от скалата. На тръгване те завързват част от дрехите си по дърветата – за да остане там болестта.
За бликването на водата и причината за нейните чудотворни свойства сред алианското население в района се разказва следното предание: Лековитата вода е творение на алианските светци Кърклар /Четиридесетте/. Това са духовни водачи, дошли по тези земи от Хорасан, притежаващи божествена сила и правещи само добрини. Събрали се на платото над скалния масив, като всеки донесъл със себе си божествена храна /фурми, грозде, цитрусови плодове, смокини и др./. Седнали на каменна трапеза, нахранили се, но нямало вода да уталожат жаждата си. Тогава Яран баба показал неземните си дарби, ударил с юмрук скалата и бликнала голяма вода, която е потекла към долината и близкото село Летовник /Язла/. Стреснал се Яран баба – селото ще се удави и запушил извора. „Като не тече, нека поне да капе…”, изрекъл той. Така и до ден днешен водата се стича по отвесните скали. Сътворена от светци, водата има живителна, прераждаща и здравословна сила.